Блогът на Божена

Земята на Дядо Коледа

bojena — Tue, 20 Dec 2011 17:35:52 +0000

Сега ще ви разкажа за един от най-обичаните старци, а именно за Дядо Коледа. Той живее далече, далече – в Лапландия, която се намира близо до северния полюс. Тази чудна страна е единствено за него и за помощниците му. Понеже е много голяма, Дядо Коледа има място за всичките си уреди и електронни джаджи. А ако започна да ви ги описвам… Е, все пак ще се опитам.

Да започнем от дома му. Той живее в огромна къща на 20 етажа, с голям двор, а за гаража да не говорим! Там има място за 20 коли, 5 джипа и 8 лимузини. Като ви кажа, че всички места са запълнени… Неговите коли са: BMV, „Mерцедес”, „Ауди” и какви ли още не. Джиповете му са собствена марка, а лимузините са донесени специално за него от по-малкия му брат – Чичо Коледа.

В къщата му има всичко, за което може да се сетите: бани, спални, около сто стаи за джуджетата, гостни, офис, доста зали за фитнес, дневни и една-единствена (но много голяма) кухня за Баба Коледа. Тя е нещо много специално, защото в нея по цял ден се пекат курабийки за джуджетата.

А горките джуджета се трудят денонощно и имат само една обедна почивка. Но техният стимул за работа е това, че Баба Коледа ще им опече най-вкусните бисквитки.

А сега да отидем в работилницата на Дядо Коледа. Той е купил всички възможни уреди, които помагат на джуджетата, но все пак и те трябва да работят много. А Дядо Коледа се качва на един висок стол, с мегафон в ръка и ги подканя: „Бързо, до коледната нощ остават само 8 месеца, 14 дни, 6 часа и 58 минути, играчките няма сами да се направят. Бързо!”

Колкото и странно да звучи, това много стимулира джуджетата и те започват да работят по-бързо.

А шейната е просто трепач, тя се подновява всяка Коледа. В нея са впрегнати елени начело с нашия така обичан червеноноско Рудолф. Дядо Коледа управлява елените чрез гласова машинка, трябва само да кажеш какво искаш да стане с елените и те веднага завиват, започват да препускат или спират. Сигурно ви е доста чудно как Дядо Коледа успява да поддържа доброто си настроение. Той се подкрепя с курабийките на Баба Коледа, но също така всяка година зарежда своя iPhone с нова музика и я слуша през цялата нощ.

Може би всичко това ви се струва нереално, но повярвайте, истина e.

Една моя мечта

bojena — Tue, 18 Oct 2011 17:58:10 +0000

Отсега нататък почти винаги ще публикувам по-интересните си съчинения. Днес ще ви представя едно от тях.

Днес в училище госпожата ни зададе следния въпрос: за какво си мислим, докато се разхождаме? Домашното ни беше да отговорим писмено на него.

Аз мечтая за много неща. Но това, което най-много ме вълнува, е следното. Винаги докато седя на някоя пейка в парка, си мисля за… Мисля как ще изглежда бъдещата ми къща.

Тя ще бъде на три етажа. Ще има голям басейн и обширен двор. В него ще има много цветя, но най-вече червени рози. Ще има и красива бяла ограда. Според мен ще стане просто съвършена.

Знам, че е малко странно за човек на моята възраст да си мечтае, по-точно да мисли за подобни неща. Но все пак ние, децата, имаме доста развихрено въображение.

Заличаване на бели

bojena — Thu, 13 May 2010 20:02:59 +0000

Често ние, децата, правим бели. Ще ви дам два примера за това как можем да ги заличим.

1. Когато леля ми била малка, без да иска, счупила листa на едно цвете. За да го заличи, взела тиксо и залепила стъбълцето. След два дни баба влязла в стаята и видяла, че листът е увехнал, но стъбълцето му си стои право. Когато се вгледала малко по-внимателно, видяла, че е залепено с тиксо.

2. Аз имам две приятелки – Поли и Сияна, с които си играя на село през ваканциите. Тази история се е случила с тях. Един ден решили да се катерят по дърветата, обаче Поли увиснала на един клон и той се счупил. Решили да го залепят с изолирбанд и го сторили. Поли останала да дооформи клона, а Сияна отишла на вратата да пази, за да не види баба им каква беля са направили. По едно време тя извикала:
– Бързо! Бързо! Баба идва!
Когато баба им влязла, забелязала, че нещо не е наред, и ги попитала:
– Какво става?
– Сама познай! – казали внучките. Обаче баба им не могла да разбере и те й казали:
– Счупихме клона и го залепихме с изолирбанда на дядо.

Все пак е по-добре да не правим бели, защото рано или късно се забелязват.

Криещата се в гардероба

bojena — Tue, 30 Mar 2010 09:26:43 +0000

Коя е тя ли? Мишел Боянска, разбира се.

Веднъж с мама отидохме на рожден ден на една моя приятелка. Докато бяхме там, тате звъннал на мама и казал, че Мишел я няма вкъщи. Ходил да я търси в двора на кооперацията, но не я намерил. Тогава мама решила да се върне вкъщи. Изведнъж се сетила, че Мишел може да се е вмъкнала в гардероба, докато си е вземала шлифера. Казала на тате да провери там, но той отговорил, че вече десет пъти е минал покрай гардероба и е викал Мишел, а не е чул мяукане.

Все пак той отворил гардероба, а там котето си лежи и го гледа мъдро. В този момент мама чула по телефона:

– Мишелко, тук ли си се скрила! Уфффф!

В Албания

bojena — Sat, 16 Jan 2010 19:45:01 +0000

През коледната ваканция бяхме в Албания с мама и тате. Там посрещнахме Нова година. Минахме през Охрид, където нощувахме в един хотел. В града имаше много хубава украса.

На следващия ден пристигнахме в Албания. Първо спряхме в Елбасан и разгледахме старата крепост. Седнахме в едно кафене и слушахме българска музика, която ни пусна собственикът.

Следобед пристигнахме в един хотел близо до Дуръс. Новогодишната вечеря беше много богата. На следващия ден разгледахме Дуръс – най-древния град и бивша столица на Албания. През последния ден от туристическата обиколка бяхме в Тирана и в Круя.

В мoя клас

bojena — Sun, 15 Nov 2009 15:37:03 +0000

Моят клас е много весел. През междучасието се забавляваме. Когато стане време за час, сядаме по чиновете и естествено, започваме да учим. В час понякога си говорим. Когато отиваме на обяд, сме шумни и даже прескачаме стъпала. Същото е и на закуска. Поне се храним възпитано. Моят клас е хем добър, хем непослушен.

Имам си коте

bojena — Thu, 05 Nov 2009 19:29:24 +0000

Нашето коте се казва Мишел Боянска и е послушно. Е, понякога не слуша и се катери по една секция. Само когато му се спи, не хапе и не драска. Ние го обичаме и му се караме, когато е нужно. Понякога лежи до радиатора. Когато сме затворили навсякъде, то спи или върху стола в коридора, или под ваната. А когато се връщаме вкъщи, ни посреща на вратата и ние много му се радваме.

Моят първи учебен ден

bojena — Sun, 25 Oct 2009 09:53:26 +0000

На моя първи учебен ден беше много весело. С моите приятелки се забавлявахме, защото се срещнахме за първи път след ваканцията. Учителката ни посрещна с много обич и затова ние още повече се радвахме и с много голямо желание учихме следващите дни. Обичам те, училище!