Често ние, децата, правим бели. Ще ви дам два примера за това как можем да ги заличим.

1. Когато леля ми била малка, без да иска, счупила листa на едно цвете. За да го заличи, взела тиксо и залепила стъбълцето. След два дни баба влязла в стаята и видяла, че листът е увехнал, но стъбълцето му си стои право. Когато се вгледала малко по-внимателно, видяла, че е залепено с тиксо.

2. Аз имам две приятелки – Поли и Сияна, с които си играя на село през ваканциите. Тази история се е случила с тях. Един ден решили да се катерят по дърветата, обаче Поли увиснала на един клон и той се счупил. Решили да го залепят с изолирбанд и го сторили. Поли останала да дооформи клона, а Сияна отишла на вратата да пази, за да не види баба им каква беля са направили. По едно време тя извикала:
– Бързо! Бързо! Баба идва!
Когато баба им влязла, забелязала, че нещо не е наред, и ги попитала:
– Какво става?
– Сама познай! – казали внучките. Обаче баба им не могла да разбере и те й казали:
– Счупихме клона и го залепихме с изолирбанда на дядо.

Все пак е по-добре да не правим бели, защото рано или късно се забелязват.